Feb 17, 2010, 10:54 AM

Ивана и седемте великана

877 0 7

Имало едно време хубава мома Ивана

и... седем великана.

Великаните пазели Ивана,

а пък тя се грижела за тях засмяна.

Да ги нахрани били нужни седем казана,

седем казана и седем бика,

седем каруци със зеленчуци.

Торба черен пипер, сол цели буци.

Седем пити месела Ивана,

всяка висока ча-а-а-к  до тавана.

Много дърва трябвали за седем печки.

Седем дена дърва носели

седем коня, по-силни от мечки.

Добре, че в морето

се къпели седемте великана.

Черно го кръстили оттогава

и до ден днешен това име остава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • ;;;;;;;;;;
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • !!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Като детски педагог определям творбата като интересна.Речта леко се лее,римувано,пълно с повторения,което е харесвано от децата. И
    нещо важно-бързо ще я запомнят и възпроизведат.

    Седем пъти я прочитам,
    седем пъти все се питам:
    -До кога ще се лутам,
    все така ли ще я бутам.
    Защо и аз не опитам,
    стих за децата да дарувам?
  • Хубава приказка, аз съм си дете и ги обичам приказките .ха-ха за Ивана и седемте великана ,хареса ми!!!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...