22 нояб. 2023 г., 10:08

Из дебрите на моя мрак

684 1 2

Из дебрите на моя мрак 

се случва нещо. 

Дали това пък не е знак, 

че той проглежда. 

А може би от мислите, 

с които стрелям, 

напукано, залита

черното му скеле. 

И се стопява като дим, 

полека чезне. 

Процесът е необратим

и с дъх болезнен. 

Из дебрите на моя мрак 

проблясва огън. 

Искрите му ми дават знак, 

че вече мога 

да бъда себе си без страх, 

да съм открита.

Поръсена със слънчев прах, 

навън политам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, Скити, но трябва и да го поразбуташ малко. Благодаря ти!
  • Понякога е достатъчна дори и искричка в непрогледният мрак!
    Много е хубаво, Нинка!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...