22 нояб. 2023 г., 10:08

Из дебрите на моя мрак

679 1 2

Из дебрите на моя мрак 

се случва нещо. 

Дали това пък не е знак, 

че той проглежда. 

А може би от мислите, 

с които стрелям, 

напукано, залита

черното му скеле. 

И се стопява като дим, 

полека чезне. 

Процесът е необратим

и с дъх болезнен. 

Из дебрите на моя мрак 

проблясва огън. 

Искрите му ми дават знак, 

че вече мога 

да бъда себе си без страх, 

да съм открита.

Поръсена със слънчев прах, 

навън политам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, Скити, но трябва и да го поразбуташ малко. Благодаря ти!
  • Понякога е достатъчна дори и искричка в непрогледният мрак!
    Много е хубаво, Нинка!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....