22 нояб. 2023 г., 10:08

Из дебрите на моя мрак

670 1 2

Из дебрите на моя мрак 

се случва нещо. 

Дали това пък не е знак, 

че той проглежда. 

А може би от мислите, 

с които стрелям, 

напукано, залита

черното му скеле. 

И се стопява като дим, 

полека чезне. 

Процесът е необратим

и с дъх болезнен. 

Из дебрите на моя мрак 

проблясва огън. 

Искрите му ми дават знак, 

че вече мога 

да бъда себе си без страх, 

да съм открита.

Поръсена със слънчев прах, 

навън политам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, Скити, но трябва и да го поразбуташ малко. Благодаря ти!
  • Понякога е достатъчна дори и искричка в непрогледният мрак!
    Много е хубаво, Нинка!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...