22 нояб. 2023 г., 10:08

Из дебрите на моя мрак

674 1 2

Из дебрите на моя мрак 

се случва нещо. 

Дали това пък не е знак, 

че той проглежда. 

А може би от мислите, 

с които стрелям, 

напукано, залита

черното му скеле. 

И се стопява като дим, 

полека чезне. 

Процесът е необратим

и с дъх болезнен. 

Из дебрите на моя мрак 

проблясва огън. 

Искрите му ми дават знак, 

че вече мога 

да бъда себе си без страх, 

да съм открита.

Поръсена със слънчев прах, 

навън политам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, Скити, но трябва и да го поразбуташ малко. Благодаря ти!
  • Понякога е достатъчна дори и искричка в непрогледният мрак!
    Много е хубаво, Нинка!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...