Из дебрите на моя мрак
Из дебрите на моя мрак
се случва нещо.
Дали това пък не е знак,
че той проглежда.
А може би от мислите,
с които стрелям,
напукано, залита
черното му скеле.
И се стопява като дим,
полека чезне.
Процесът е необратим
и с дъх болезнен.
Из дебрите на моя мрак
проблясва огън.
Искрите му ми дават знак,
че вече мога
да бъда себе си без страх,
да съм открита.
Поръсена със слънчев прах,
навън политам!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Nina Sarieva Todos los derechos reservados
