Из дебрите на моя мрак

ninasar (Nina Sarieva)
251 2002

22.11.2023 г., 10:08 ч.

Поезия » Философска, Друга

248 1 2

се случва нещо.

Дали това пък не е знак,

че той проглежда.

А може би от мислите,

с които стрелям,

напукано, залита

черното му скеле.

И се стопява като дим,

полека чезне.

Процесът е необратим

и с дъх болезнен.

Из дебрите на моя мрак

проблясва огън.

Искрите му ми дават знак,

че вече мога

да бъда себе си без страх,

да съм открита.

Поръсена със слънчев прах,

навън политам!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ninasar (Nina Sarieva)

2023-11-22T21:26:09+02:00

Така е, Скити, но трябва и да го поразбуташ малко. Благодаря ти!
Скитницa

2023-11-22T19:30:23+02:00

Понякога е достатъчна дори и искричка в непрогледният мрак!
Много е хубаво, Нинка!