Из дебрите на моя мрак
Из дебрите на моя мрак
се случва нещо.
Дали това пък не е знак,
че той проглежда.
А може би от мислите,
с които стрелям,
напукано, залита
черното му скеле.
И се стопява като дим,
полека чезне.
Процесът е необратим
и с дъх болезнен.
Из дебрите на моя мрак
проблясва огън.
Искрите му ми дават знак,
че вече мога
да бъда себе си без страх,
да съм открита.
Поръсена със слънчев прах,
навън политам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
