Nov 22, 2023, 10:08 AM

Из дебрите на моя мрак 

  Poetry » Phylosophy, Other
264 1 2

Из дебрите на моя мрак 

се случва нещо. 

Дали това пък не е знак, 

че той проглежда. 

А може би от мислите, 

с които стрелям, 

напукано, залита

черното му скеле. 

И се стопява като дим, 

полека чезне. 

Процесът е необратим

и с дъх болезнен. 

Из дебрите на моя мрак 

проблясва огън. 

Искрите му ми дават знак, 

че вече мога 

да бъда себе си без страх, 

да съм открита.

Поръсена със слънчев прах, 

навън политам!

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Така е, Скити, но трябва и да го поразбуташ малко. Благодаря ти!
  • Понякога е достатъчна дори и искричка в непрогледният мрак!
    Много е хубаво, Нинка!
Random works
: ??:??