24 сент. 2007 г., 10:48

Из Хроники на Прокълнатия град - Изрекох Тишина 1

1K 0 2

 

                         1

 

Последен спектакъл предстои...

дъжд от празнота...

срива се света...

 

... и после смях

Бог... мъртъв в прокълнатия Град...

... видях

 

Изрекох  Тишина...

деня пропада сред лъжи...

започна се Края...

 

... вика пробужда Живот...

поклон пред червена... вечна... нощ...

... днес да падна съм готов.

 

Желание душата разкъсва...

Наречи ме морал!!!

Хоризонта в копнеж се разпокъсва...

 

... с кръв градят се основи

стигащи дъно... по-черно от мрака

... няма за Сърцето закони.

 

Дом на ласки от болка...

Храм сред черни вълни...

Кръст, целунат от Теб...

 

... Разтварям вратата...

в града на сълзите пристъпвам...

... готов да изменя на Съдбата.

 

Последна усмивка...

лъчите зад мен са притихнали...

напред мръсна... тъмна тишина...

 

 

... Богът на безумието до мен върви,

вече няма връщане назад...

... днес ще накарам града да прокърви.

 

...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Йовчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...