24.09.2007 г., 10:48

Из Хроники на Прокълнатия град - Изрекох Тишина 1

1K 0 2

 

                         1

 

Последен спектакъл предстои...

дъжд от празнота...

срива се света...

 

... и после смях

Бог... мъртъв в прокълнатия Град...

... видях

 

Изрекох  Тишина...

деня пропада сред лъжи...

започна се Края...

 

... вика пробужда Живот...

поклон пред червена... вечна... нощ...

... днес да падна съм готов.

 

Желание душата разкъсва...

Наречи ме морал!!!

Хоризонта в копнеж се разпокъсва...

 

... с кръв градят се основи

стигащи дъно... по-черно от мрака

... няма за Сърцето закони.

 

Дом на ласки от болка...

Храм сред черни вълни...

Кръст, целунат от Теб...

 

... Разтварям вратата...

в града на сълзите пристъпвам...

... готов да изменя на Съдбата.

 

Последна усмивка...

лъчите зад мен са притихнали...

напред мръсна... тъмна тишина...

 

 

... Богът на безумието до мен върви,

вече няма връщане назад...

... днес ще накарам града да прокърви.

 

...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Йовчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...