Sep 24, 2007, 10:48 AM

Из Хроники на Прокълнатия град - Изрекох Тишина 1

  Poetry
1K 0 2

 

                         1

 

Последен спектакъл предстои...

дъжд от празнота...

срива се света...

 

... и после смях

Бог... мъртъв в прокълнатия Град...

... видях

 

Изрекох  Тишина...

деня пропада сред лъжи...

започна се Края...

 

... вика пробужда Живот...

поклон пред червена... вечна... нощ...

... днес да падна съм готов.

 

Желание душата разкъсва...

Наречи ме морал!!!

Хоризонта в копнеж се разпокъсва...

 

... с кръв градят се основи

стигащи дъно... по-черно от мрака

... няма за Сърцето закони.

 

Дом на ласки от болка...

Храм сред черни вълни...

Кръст, целунат от Теб...

 

... Разтварям вратата...

в града на сълзите пристъпвам...

... готов да изменя на Съдбата.

 

Последна усмивка...

лъчите зад мен са притихнали...

напред мръсна... тъмна тишина...

 

 

... Богът на безумието до мен върви,

вече няма връщане назад...

... днес ще накарам града да прокърви.

 

...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...