Sep 24, 2007, 10:48 AM

Из Хроники на Прокълнатия град - Изрекох Тишина 1

  Poetry
1K 0 2

 

                         1

 

Последен спектакъл предстои...

дъжд от празнота...

срива се света...

 

... и после смях

Бог... мъртъв в прокълнатия Град...

... видях

 

Изрекох  Тишина...

деня пропада сред лъжи...

започна се Края...

 

... вика пробужда Живот...

поклон пред червена... вечна... нощ...

... днес да падна съм готов.

 

Желание душата разкъсва...

Наречи ме морал!!!

Хоризонта в копнеж се разпокъсва...

 

... с кръв градят се основи

стигащи дъно... по-черно от мрака

... няма за Сърцето закони.

 

Дом на ласки от болка...

Храм сред черни вълни...

Кръст, целунат от Теб...

 

... Разтварям вратата...

в града на сълзите пристъпвам...

... готов да изменя на Съдбата.

 

Последна усмивка...

лъчите зад мен са притихнали...

напред мръсна... тъмна тишина...

 

 

... Богът на безумието до мен върви,

вече няма връщане назад...

... днес ще накарам града да прокърви.

 

...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Йовчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...