4 янв. 2023 г., 07:42

Из Стария Пловдив

859 3 5

Не са нито строги, нито загадъчни –

това са южните, усмихнати къщи.

Подпрели майчини чела на еркери,

тъй са топлооки, ведри и любящи!

Огнища те в сърцата са разжарили

и приласкават с чудно музициране

на струните най-фини във Вселената.

Танцуват до възбог душите в къщите

с Лавреновата „малка нощна музика“,

а зимата вълшебна цигуларка е.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, Таня и Милена!
  • Красиво е.
  • Хубав стих!
    Поздравления!!!
  • Благодаря, Ивон! Опитах се да го кажа хубаво... Когато човек види невероятната картина на Цанко Лавренов "Малка нощна музика", това е най-малкото, което може да каже, за да изрази чувствата си.
  • Колко хубаво си го казала, Роси!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...