4 ene 2023, 7:42

Из Стария Пловдив

  Poesía
864 3 5

Не са нито строги, нито загадъчни –

това са южните, усмихнати къщи.

Подпрели майчини чела на еркери,

тъй са топлооки, ведри и любящи!

Огнища те в сърцата са разжарили

и приласкават с чудно музициране

на струните най-фини във Вселената.

Танцуват до възбог душите в къщите

с Лавреновата „малка нощна музика“,

а зимата вълшебна цигуларка е.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Таня и Милена!
  • Красиво е.
  • Хубав стих!
    Поздравления!!!
  • Благодаря, Ивон! Опитах се да го кажа хубаво... Когато човек види невероятната картина на Цанко Лавренов "Малка нощна музика", това е най-малкото, което може да каже, за да изрази чувствата си.
  • Колко хубаво си го казала, Роси!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...