4 ene 2023, 7:42

Из Стария Пловдив

  Poesía
854 3 5

Не са нито строги, нито загадъчни –

това са южните, усмихнати къщи.

Подпрели майчини чела на еркери,

тъй са топлооки, ведри и любящи!

Огнища те в сърцата са разжарили

и приласкават с чудно музициране

на струните най-фини във Вселената.

Танцуват до възбог душите в къщите

с Лавреновата „малка нощна музика“,

а зимата вълшебна цигуларка е.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Таня и Милена!
  • Красиво е.
  • Хубав стих!
    Поздравления!!!
  • Благодаря, Ивон! Опитах се да го кажа хубаво... Когато човек види невероятната картина на Цанко Лавренов "Малка нощна музика", това е най-малкото, което може да каже, за да изрази чувствата си.
  • Колко хубаво си го казала, Роси!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...