Не са нито строги, нито загадъчни –
това са южните, усмихнати къщи.
Подпрели майчини чела на еркери,
тъй са топлооки, ведри и любящи!
Огнища те в сърцата са разжарили
и приласкават с чудно музициране
на струните най-фини във Вселената.
Танцуват до възбог душите в къщите
с Лавреновата „малка нощна музика“,
а зимата вълшебна цигуларка е.
© Росица Танчева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
