4.01.2023 г., 7:42

Из Стария Пловдив

846 3 5

Не са нито строги, нито загадъчни –

това са южните, усмихнати къщи.

Подпрели майчини чела на еркери,

тъй са топлооки, ведри и любящи!

Огнища те в сърцата са разжарили

и приласкават с чудно музициране

на струните най-фини във Вселената.

Танцуват до възбог душите в къщите

с Лавреновата „малка нощна музика“,

а зимата вълшебна цигуларка е.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Таня и Милена!
  • Красиво е.
  • Хубав стих!
    Поздравления!!!
  • Благодаря, Ивон! Опитах се да го кажа хубаво... Когато човек види невероятната картина на Цанко Лавренов "Малка нощна музика", това е най-малкото, което може да каже, за да изрази чувствата си.
  • Колко хубаво си го казала, Роси!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...