4.01.2023 г., 7:42

Из Стария Пловдив

852 3 5

Не са нито строги, нито загадъчни –

това са южните, усмихнати къщи.

Подпрели майчини чела на еркери,

тъй са топлооки, ведри и любящи!

Огнища те в сърцата са разжарили

и приласкават с чудно музициране

на струните най-фини във Вселената.

Танцуват до възбог душите в къщите

с Лавреновата „малка нощна музика“,

а зимата вълшебна цигуларка е.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Таня и Милена!
  • Красиво е.
  • Хубав стих!
    Поздравления!!!
  • Благодаря, Ивон! Опитах се да го кажа хубаво... Когато човек види невероятната картина на Цанко Лавренов "Малка нощна музика", това е най-малкото, което може да каже, за да изрази чувствата си.
  • Колко хубаво си го казала, Роси!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...