Избледнял
825
0
0
Тъжен блясък и усмивка
после крясък глух, притихнал
крачки от мъглата като мъртъв тътен
вятър избуча, дано да е попътен
бягството - със сетни сили
очи потънали, унили
спирки няма, пътят е безкраен
пътуване във влак на самота, с билет назаем
съзнанието е пропаднало във пропастта
мисълта за утре няма да спаси човешката душа
ще я мъчи дълго, ще я умори
тялото без сянка, само то ще продължи
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антоанета Георгиева Все права защищены
