Jan 31, 2016, 5:46 PM

Избледнял 

  Poetry » Phylosophy
658 0 0
Тъжен блясък и усмивка
после крясък глух, притихнал
крачки от мъглата като мъртъв тътен
вятър избуча, дано да е попътен
бягството - със сетни сили
очи потънали, унили
спирки няма, пътят е безкраен
пътуване във влак на самота, с билет назаем
съзнанието е пропаднало във пропастта
мисълта за утре няма да спаси човешката душа
ще я мъчи дълго, ще я умори
тялото без сянка, само то ще продължи

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антоанета Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??