Избледнял

31.01.2016 г., 17:46 ч.

Поезия » Философска

561 0 0

Тъжен блясък и усмивка

после крясък глух, притихнал

крачки от мъглата като мъртъв тътен

вятър избуча, дано да е попътен

бягството - със сетни сили

очи потънали, унили

спирки няма, пътят е безкраен

пътуване във влак на самота, с билет назаем

съзнанието е пропаднало във пропастта

мисълта за утре няма да спаси човешката душа

ще я мъчи дълго, ще я умори

тялото без сянка, само то ще продължи

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.