Избледнял
828
0
0
Тъжен блясък и усмивка
после крясък глух, притихнал
крачки от мъглата като мъртъв тътен
вятър избуча, дано да е попътен
бягството - със сетни сили
очи потънали, унили
спирки няма, пътят е безкраен
пътуване във влак на самота, с билет назаем
съзнанието е пропаднало във пропастта
мисълта за утре няма да спаси човешката душа
ще я мъчи дълго, ще я умори
тялото без сянка, само то ще продължи
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Георгиева Всички права запазени
