Скитница невъзможна за дом и семейство...
Дяволска жена без съзнателен ред, печална и сама,
постъпва в свят на тъга.
Бог с ръка я милва и намалява тъгата, дава й надежда.
В безсънни нощи с очи вперени и натежали,
иконата за сетен път изучава, жал я обхваща,
но душата й остава безстрашна...
За гняв и укор.
За грях и обич.
За страшен съд и наказание.
Денят й тъжен остава като празна хазна...
Гласът й - писък в безкрая. ...