Скитница невъзможна за дом и семейство...
Дяволска жена без съзнателен ред, печална и сама,
постъпва в свят на тъга.
Бог с ръка я милва и намалява тъгата, дава й надежда.
В безсънни нощи с очи вперени и натежали,
иконата за сетен път изучава, жал я обхваща,
но душата й остава безстрашна...
За гняв и укор.
За грях и обич.
За страшен съд и наказание.
Денят й тъжен остава като празна хазна...
Гласът й - писък в безкрая. 
Очите - тъжно светещи звезди.
Душата за пореден път гори за обич, за постеля и нежна длан.
Дяволска жена - колкото лоша, толкова и добра.
В ръце сърцето си държи и гледа как тупти, макар и бавно.
Клетва дава до края да издържи, колкото и да е страшно.
Сама в света с болка омразна, тя ще търпи,
а в двете й горещи сълзи, иконата, ще блести.

16.05.2019г.