15.02.2023 г., 19:49

Избор

1.1K 0 0

Скитница невъзможна за дом и семейство...
Дяволска жена без съзнателен ред, печална и сама,
постъпва в свят на тъга.
Бог с ръка я милва и намалява тъгата, дава й надежда.
В безсънни нощи с очи вперени и натежали,
иконата за сетен път изучава, жал я обхваща,
но душата й остава безстрашна...
За гняв и укор.
За грях и обич.
За страшен съд и наказание.
Денят й тъжен остава като празна хазна...
Гласът й - писък в безкрая. 
Очите - тъжно светещи звезди.
Душата за пореден път гори за обич, за постеля и нежна длан.
Дяволска жена - колкото лоша, толкова и добра.
В ръце сърцето си държи и гледа как тупти, макар и бавно.
Клетва дава до края да издържи, колкото и да е страшно.
Сама в света с болка омразна, тя ще търпи,
а в двете й горещи сълзи, иконата, ще блести.

16.05.2019г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветомира Тошева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...