15 апр. 2010 г., 07:12

Избор

1.3K 0 0

Осъдена да скитам по света,
осъдена на щастие сама.
И своите успехи аз проклинам,
затова, че пак ще съм сама.
И вместо радостно да се смея,
аз плача скришно от света.
Изкупувам греховете чужди
заради своята звезда.
И днес седя на разклона:
Кое е по-добре?
Да се откажа от мечтите свои
или да продължа сама напред.
Мъката в мен говори:
Ти ще постигнеш своята мечта,
но ще платиш най-висока цена!
Ще бродиш, ще се скиташ,
без дом и без деца.
Нека Господ се смили над теб
и да ти върне любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветалина Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...