15.04.2010 г., 7:12

Избор

1.3K 0 0

Осъдена да скитам по света,
осъдена на щастие сама.
И своите успехи аз проклинам,
затова, че пак ще съм сама.
И вместо радостно да се смея,
аз плача скришно от света.
Изкупувам греховете чужди
заради своята звезда.
И днес седя на разклона:
Кое е по-добре?
Да се откажа от мечтите свои
или да продължа сама напред.
Мъката в мен говори:
Ти ще постигнеш своята мечта,
но ще платиш най-висока цена!
Ще бродиш, ще се скиташ,
без дом и без деца.
Нека Господ се смили над теб
и да ти върне любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветалина Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...