15.04.2010 г., 7:12

Избор

1.2K 0 0

Осъдена да скитам по света,
осъдена на щастие сама.
И своите успехи аз проклинам,
затова, че пак ще съм сама.
И вместо радостно да се смея,
аз плача скришно от света.
Изкупувам греховете чужди
заради своята звезда.
И днес седя на разклона:
Кое е по-добре?
Да се откажа от мечтите свои
или да продължа сама напред.
Мъката в мен говори:
Ти ще постигнеш своята мечта,
но ще платиш най-висока цена!
Ще бродиш, ще се скиташ,
без дом и без деца.
Нека Господ се смили над теб
и да ти върне любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветалина Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...