Apr 15, 2010, 7:12 AM

Избор

1.2K 0 0

Осъдена да скитам по света,
осъдена на щастие сама.
И своите успехи аз проклинам,
затова, че пак ще съм сама.
И вместо радостно да се смея,
аз плача скришно от света.
Изкупувам греховете чужди
заради своята звезда.
И днес седя на разклона:
Кое е по-добре?
Да се откажа от мечтите свои
или да продължа сама напред.
Мъката в мен говори:
Ти ще постигнеш своята мечта,
но ще платиш най-висока цена!
Ще бродиш, ще се скиташ,
без дом и без деца.
Нека Господ се смили над теб
и да ти върне любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветалина Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...