26 дек. 2012 г., 19:29

Избор

1.1K 0 1

Желая те, а ти си тъй далече.

Недостижима, приказна мечта.

Обръщаш гръб на моята усмивка,

но аз протягам ти ръка,

не за да те пленя, а да те помилвам,

с нежност слънчева да те даря.

 

Свободен си да избереш.

 

В нощта студена сякаш чувам твоя глас.

Потрепва моето сърце.

Със поглед тайнствено те търся.

Безгласен вик се блъска във стена.

Обсипах с обич пламенна земята,

но теб те няма.

 

Ти избра.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванеса Сави Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...