Желая те, а ти си тъй далече.
Недостижима, приказна мечта.
Обръщаш гръб на моята усмивка,
но аз протягам ти ръка,
не за да те пленя, а да те помилвам,
с нежност слънчева да те даря.
Свободен си да избереш.
В нощта студена сякаш чувам твоя глас.
Потрепва моето сърце.
Със поглед тайнствено те търся.
Безгласен вик се блъска във стена.
Обсипах с обич пламенна земята,
но теб те няма.
Ти избра.
© Ванеса Сави All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
