Желая те, а ти си тъй далече.
Недостижима, приказна мечта.
Обръщаш гръб на моята усмивка,
но аз протягам ти ръка,
не за да те пленя, а да те помилвам,
с нежност слънчева да те даря.
Свободен си да избереш.
В нощта студена сякаш чувам твоя глас.
Потрепва моето сърце.
Със поглед тайнствено те търся.
Безгласен вик се блъска във стена.
Обсипах с обич пламенна земята,
но теб те няма.
Ти избра.
© Ванеса Сави All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
