Dec 26, 2012, 7:29 PM

Избор

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Желая те, а ти си тъй далече.

Недостижима, приказна мечта.

Обръщаш гръб на моята усмивка,

но аз протягам ти ръка,

не за да те пленя, а да те помилвам,

с нежност слънчева да те даря.

 

Свободен си да избереш.

 

В нощта студена сякаш чувам твоя глас.

Потрепва моето сърце.

Със поглед тайнствено те търся.

Безгласен вик се блъска във стена.

Обсипах с обич пламенна земята,

но теб те няма.

 

Ти избра.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванеса Сави All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...