Желая те, а ти си тъй далече.
Недостижима, приказна мечта.
Обръщаш гръб на моята усмивка,
но аз протягам ти ръка,
не за да те пленя, а да те помилвам,
с нежност слънчева да те даря.
Свободен си да избереш.
В нощта студена сякаш чувам твоя глас.
Потрепва моето сърце.
Със поглед тайнствено те търся.
Безгласен вик се блъска във стена.
Обсипах с обич пламенна земята,
но теб те няма.
Ти избра.
© Ванеса Сави Всички права запазени
Добре дошла!