26.12.2012 г., 19:29

Избор

1.1K 0 1

Желая те, а ти си тъй далече.

Недостижима, приказна мечта.

Обръщаш гръб на моята усмивка,

но аз протягам ти ръка,

не за да те пленя, а да те помилвам,

с нежност слънчева да те даря.

 

Свободен си да избереш.

 

В нощта студена сякаш чувам твоя глас.

Потрепва моето сърце.

Със поглед тайнствено те търся.

Безгласен вик се блъска във стена.

Обсипах с обич пламенна земята,

но теб те няма.

 

Ти избра.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванеса Сави Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...