26.12.2012 г., 19:29

Избор

1.1K 0 1

Желая те, а ти си тъй далече.

Недостижима, приказна мечта.

Обръщаш гръб на моята усмивка,

но аз протягам ти ръка,

не за да те пленя, а да те помилвам,

с нежност слънчева да те даря.

 

Свободен си да избереш.

 

В нощта студена сякаш чувам твоя глас.

Потрепва моето сърце.

Със поглед тайнствено те търся.

Безгласен вик се блъска във стена.

Обсипах с обич пламенна земята,

но теб те няма.

 

Ти избра.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванеса Сави Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...