26.12.2012 г., 19:29

Избор

1.1K 0 1

Желая те, а ти си тъй далече.

Недостижима, приказна мечта.

Обръщаш гръб на моята усмивка,

но аз протягам ти ръка,

не за да те пленя, а да те помилвам,

с нежност слънчева да те даря.

 

Свободен си да избереш.

 

В нощта студена сякаш чувам твоя глас.

Потрепва моето сърце.

Със поглед тайнствено те търся.

Безгласен вик се блъска във стена.

Обсипах с обич пламенна земята,

но теб те няма.

 

Ти избра.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванеса Сави Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...