Избрах да ти повярвам!
На теб избрах да ти повярвам.
Защото в някой трябва или в нещо.
Крилата ми тъй вярваха на вятъра,
ала облаци от мъка го изместиха.
И в някакви любовни промеждутъци,
създали безлюбовна турболенция –
Ти просто връхлетя да ми се случиш,
без сложни уговорки и претенции...
Но знай, че съм съставен от стихии,
от бури и нестихващи пожари,
(По китайски зодиак съм Змия.)
В душата ми танцуват дяволи.
От кал не ме е правил мене Господ.
Със нежност и копнежи съм нареждан.
От чисти небеса и Космос.
От блян на птица за летене.
От звезден прах и от Луни.
От вълча вярност и търпение.
От болка, горест и сълзи,
от кръв и плът да бъда тленен.
На теб избрах да ти повярвам!
Аз, иначе неверния с лъжа орисан.
Дали ще можеш да обичаш рана,
тъй както твоите със страст обичам?...
Стихопат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
