Избрах да ти повярвам!
На теб избрах да ти повярвам.
Защото в някой трябва или в нещо.
Крилата ми тъй вярваха на вятъра,
ала облаци от мъка го изместиха.
И в някакви любовни промеждутъци,
създали безлюбовна турболенция –
Ти просто връхлетя да ми се случиш,
без сложни уговорки и претенции...
Но знай, че съм съставен от стихии,
от бури и нестихващи пожари,
(По китайски зодиак съм Змия.)
В душата ми танцуват дяволи.
От кал не ме е правил мене Господ.
Със нежност и копнежи съм нареждан.
От чисти небеса и Космос.
От блян на птица за летене.
От звезден прах и от Луни.
От вълча вярност и търпение.
От болка, горест и сълзи,
от кръв и плът да бъда тленен.
На теб избрах да ти повярвам!
Аз, иначе неверния с лъжа орисан.
Дали ще можеш да обичаш рана,
тъй както твоите със страст обичам?...
Стихопат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
