Взирам се в тези следи
от любовен огън бушувал някога-белези.
И да стъпвам по пътя осеян с много бодли,
твърде много ме боли.
Камарата отгоре се стоварва,
сърцето изтръгнато-празно.
Камък в гърдите-тътен,
две бели слепи очи.
Сапфири от катран,
примамват всеки с блян,
после ти потъваш
и остава само този срам.
© Adrian The Gray Wolf Все права защищены