Взирам се в тези следи
от любовен огън бушувал някога-белези.
И да стъпвам по пътя осеян с много бодли,
твърде много ме боли.
Камарата отгоре се стоварва,
сърцето изтръгнато-празно.
Камък в гърдите-тътен,
две бели слепи очи.
Сапфири от катран,
примамват всеки с блян,
после ти потъваш
и остава само този срам.
© Adrian The Gray Wolf All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
