Взирам се в тези следи
от любовен огън бушувал някога-белези.
И да стъпвам по пътя осеян с много бодли,
твърде много ме боли.
Камарата отгоре се стоварва,
сърцето изтръгнато-празно.
Камък в гърдите-тътен,
две бели слепи очи.
Сапфири от катран,
примамват всеки с блян,
после ти потъваш
и остава само този срам.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up