7 мая 2009 г., 12:40  

Изгнание

1.4K 0 16

Изгнание

На гурбетчиите

 

За далечната чужбина

се излъгах да замина –

на изгнание в Сибир.

(Всъщност тръгнах да печеля...)

От неделя на неделя

стана ясно най-подир:

тука няма келепир.*

 

Три години отлетяха

и по родната ми стряха

поналегна ме тъга.

(С други думи ми омръзна.)

Казах си: "Защо да мръзна

и да газя тук снега.

За какво и докога?..."

 

Договорът ми изтече,

слава богу, туй пресече

доброволния затвор.

Само спомен ще остане

за несгоди и страдания,

за лишения и мор –

и ни слава, ни позор.

____________________________________

келепир (тур.) – полза, печалба, изгода

 

1992г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Тенев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Моята първа работа в Испания беше на остров Тенерифе, Майсторе.Заминах с еднопосочен билет, който ми бяха закупили от фирмата за домашни попомщнички и с 2000 песети(12 евро) в джоба За разлика от теб, аз бях в Рай, за който милиони могат само да мечтаят, а и работата ми беше да гледам деца, а не да строя пирамиди, да речем.Въпреки всички екстри изолацията ме срина Издържах там 2 месеца и двадесет дни, като броях и секундите. Накрая купих билет за Мадрид и избягах като крадец.
    Мадрид обаче го обичам и за сега не мисля да го напускам, както и да звучи.
    Поздрави!
  • "Столичаните" в Усогорск бяхте добре! Ако работех там сигурно още нямаше да съм се прибрал."Живот ли бе - да го опишеш?"
    Много се радвахме (заминаващите си) на тия дето остават. Мислехме си:
    нека работят та да може поне ние да си вемем заработеното...
    А то инфлацията изяде всичко.
  • Носенето на дълга коса и брада по тия географски ширини не е модно увлечение, нито символ за принадлежност към определени политически среди, а необходимост - през зимата защитава от студа, през лятото от комарите.
    Пробвах различни строфи в тоя период. А сонетът се беше появил вече, но не се беше утвърдил. Първият ми е от 1987г.
  • ...Бил си като Сибирския Бръснар...
    Не знам , но все ми се струва, че независимо от целта на туриста, гурбетчията или заточеника, въздействието на Сибир е сходно... Огромната пустош на тайгата потиска човешкият дух и му показва колко нищожен и жалък е пред лицето на майката-природа.. Неслучайно тук са намирали смъртта си и заточени и незаточени...
    Хубав носталгичен стих..Тук още сонетът не се е появил в творческия ти свят

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...