Изгнание
Изгнание
На гурбетчиите
За далечната чужбина
се излъгах да замина –
на изгнание в Сибир.
(Всъщност тръгнах да печеля...)
От неделя на неделя
стана ясно най-подир:
тука няма келепир.*
Три години отлетяха
и по родната ми стряха
поналегна ме тъга.
(С други думи ми омръзна.)
Казах си: "Защо да мръзна
и да газя тук снега.
За какво и докога?..."
Договорът ми изтече,
слава богу, туй пресече
доброволния затвор.
Само спомен ще остане
за несгоди и страдания,
за лишения и мор –
и ни слава, ни позор.
____________________________________
келепир (тур.) – полза, печалба, изгода
1992г.
© Красимир Тенев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"Столичаните" в Усогорск бяхте добре!
Ако работех там сигурно още нямаше да съм се прибрал.
"Живот ли бе - да го опишеш?"
Много се радвахме (заминаващите си) на тия дето остават. Мислехме си:
нека работят та да може поне ние да си вемем заработеното...
А то инфлацията изяде всичко.
-
Носенето на дълга коса и брада по тия географски ширини не е модно увлечение, нито символ за принадлежност към определени политически среди, а необходимост - през зимата защитава от студа, през лятото от комарите.
А сонетът се беше появил вече, но не се беше утвърдил... -
...Бил си като Сибирския Бръснар...
Не знам , но все ми се струва, че независимо от целта на туриста, гурбетчията или заточеника, въздействието на Сибир е сходно... Огромната пустош на тайгата потиска човешкият дух и му показва колко нищожен и жалък е пред лицето на майката-природа.. Неслучайно тук са намирали смъртта си и заточени и незаточени...
Хубав носталгичен стих..Тук още сонетът не се е появил в творческия ти свят -
-
Не си струва да си далеч от близките си хора. Но колкото и да се опитваш в прекрасен стих да споделиш "своето"...
-
Допадна ми! Слушам в едно предаване по национална телевизия изради от рода на "Много ми липсва България, но няма да се върна"! Това не ми харесва! България си е за нас, колкото и лошо да е положението в момента! Поздрав за стиха ти, който разбуди болна у мен тема!
-
чужденецът винаги си остава чужденец, колкото и добре да живее.
а носталгията е нещо страшно...
поздравления за стиха!!!
болна тема за мнозина! -
В чужбина има над един милион българи в трудоспособна възраст. Всички имаме роднини и приятели извън България. Докато печелят пари (или просто оцеляват) губят възможността да споделят живота си с най-близките си хора. А животът си тече.
-
Чужбина е мащеха за всеки,който търси келепир
-
Актуален стих.
Пздрав, Майсторе! -
Актуален стих.
Пздрав, Майсторе! -
Бялата градина Сибир...
Стихотворението ти не препраща към асоциация с книгата, Сибир препрати към нея ...
изборът
равновесието ...
излязохме извън рамките на стиха и идеята му, извини ме
лек ден! -
Печалбата често е загуба...
-
Таня, имаше и такива с еднопосочен билет. Те питаха:
- Ти за колко си...
- За две години.
- Ааа... добре си! Малко са ти дали...
Търпяхме доброволния затвор с надеждата, че в светлото бъдеще ще живеем по-добре, според закона за равновесието в природота. Ама друг бил законът - едни живеят по-добре, защото други живеят зле, а не като компенсация за страданията си в миналото. Такова е равновесието. -
я си представи да ти бяха дали само еднопосочен билет?
правото на избор и връщане е много важно!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Мадрид обаче го обичам и за сега не мисля да го напускам, както и да звучи.
Поздрави!