7.05.2009 г., 12:40  

Изгнание

1.4K 0 16

Изгнание

На гурбетчиите

 

За далечната чужбина

се излъгах да замина –

на изгнание в Сибир.

(Всъщност тръгнах да печеля...)

От неделя на неделя

стана ясно най-подир:

тука няма келепир.*

 

Три години отлетяха

и по родната ми стряха

поналегна ме тъга.

(С други думи ми омръзна.)

Казах си: "Защо да мръзна

и да газя тук снега.

За какво и докога?..."

 

Договорът ми изтече,

слава богу, туй пресече

доброволния затвор.

Само спомен ще остане

за несгоди и страдания,

за лишения и мор –

и ни слава, ни позор.

____________________________________

келепир (тур.) – полза, печалба, изгода

 

1992г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Моята първа работа в Испания беше на остров Тенерифе, Майсторе.Заминах с еднопосочен билет, който ми бяха закупили от фирмата за домашни попомщнички и с 2000 песети(12 евро) в джоба За разлика от теб, аз бях в Рай, за който милиони могат само да мечтаят, а и работата ми беше да гледам деца, а не да строя пирамиди, да речем.Въпреки всички екстри изолацията ме срина Издържах там 2 месеца и двадесет дни, като броях и секундите. Накрая купих билет за Мадрид и избягах като крадец.
    Мадрид обаче го обичам и за сега не мисля да го напускам, както и да звучи.
    Поздрави!
  • "Столичаните" в Усогорск бяхте добре! Ако работех там сигурно още нямаше да съм се прибрал."Живот ли бе - да го опишеш?"
    Много се радвахме (заминаващите си) на тия дето остават. Мислехме си:
    нека работят та да може поне ние да си вемем заработеното...
    А то инфлацията изяде всичко.
  • Носенето на дълга коса и брада по тия географски ширини не е модно увлечение, нито символ за принадлежност към определени политически среди, а необходимост - през зимата защитава от студа, през лятото от комарите.
    Пробвах различни строфи в тоя период. А сонетът се беше появил вече, но не се беше утвърдил. Първият ми е от 1987г.
  • ...Бил си като Сибирския Бръснар...
    Не знам , но все ми се струва, че независимо от целта на туриста, гурбетчията или заточеника, въздействието на Сибир е сходно... Огромната пустош на тайгата потиска човешкият дух и му показва колко нищожен и жалък е пред лицето на майката-природа.. Неслучайно тук са намирали смъртта си и заточени и незаточени...
    Хубав носталгичен стих..Тук още сонетът не се е появил в творческия ти свят

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...