17 мая 2016 г., 11:22

Изгореното не се пои...

Поэзия » Другая

571 0 4

Това ли ще съм аз, самотница във мрака?
Да покретам, казваш, малко по мечтите си...
Усмихваш ли се ти, понеже съм си палава
и вярвам в разни глупости и недомислия...
Ще бъдеш ли луна? За тихия ми зов,
за огъня случайно там припален.
Но би ли изгасил преди да си отидеш?
(Понеже ще остана много жадна.)

И би ли ме завил? Ще бъда само пепел,

а ти ще си ми скришното бижу...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

danielodanali (Даниело Данали)

Толкова красиво...и докосващо. Поздрави!

2016-05-18T03:34:52+03:00
limeruna (Йоана)

Лека вечер и на двама ви! Благодаря Ви.

2016-05-17T23:49:17+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

"Скришките" се боледуват дълго, Йоана...Харесват ми все повече опитите ти за философстване с поезия, само дето леко си го "поразхвърляла" и тази "парадоксалност", харесала на Младен я търся вече в няколко прочита. Хубав ден и поздрав, Лимерунке!

2016-05-17T11:49:49+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Много интересно и интригуващо пишеш. Парадоксално, но въздействащо. Поздрав, Йоана!

2016-05-17T11:32:48+03:00