limeruna (Йоана)
565 3355
17.05.2016 г., 11:22 ч.

Изгореното не се пои... 

  Поезия » Друга
439 0 4

 

Това ли ще съм аз, самотница във мрака?
Да покретам, казваш, малко по мечтите си...
Усмихваш ли се ти, понеже съм си палава
и вярвам в разни глупости и недомислия...
Ще бъдеш ли луна? За тихия ми зов,
за огъня случайно там припален.
Но би ли изгасил преди да си отидеш?
(Понеже ще остана много жадна.)

И би ли ме завил? Ще бъда само пепел,

а ти ще си ми скришното бижу...

© Йоана Всички права запазени

 

 

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова красиво...и докосващо. Поздрави!
  • Лека вечер и на двама ви! Благодаря Ви.
  • "Скришките" се боледуват дълго, Йоана...Харесват ми все повече опитите ти за философстване с поезия, само дето леко си го "поразхвърляла" и тази "парадоксалност", харесала на Младен я търся вече в няколко прочита. Хубав ден и поздрав, Лимерунке!
  • Много интересно и интригуващо пишеш. Парадоксално, но въздействащо. Поздрав, Йоана!
Предложения
: ??:??