13 нояб. 2021 г., 17:38

Изгрев

887 0 0

 

 

Красива е зората над морето,

изгряващото слънце пурпурно сияе,

простенва гларус, мами той сърцето,

по слънчевата диря нови светове да опознаеш.

 

А бризът гали бузите с коприна

и иска ти се с него да отплаваш,

или да станеш чайка среброкрила

и грижите си долу да оставиш.

 

Море, море, в сушата се спираш,

ти нашите грехове дошло си да изчистиш

и в пясъка си милион мечти събираш,

които бляскат под водата като бисери.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Пенчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...