13 нояб. 2021 г., 17:38

Изгрев

884 0 0

 

 

Красива е зората над морето,

изгряващото слънце пурпурно сияе,

простенва гларус, мами той сърцето,

по слънчевата диря нови светове да опознаеш.

 

А бризът гали бузите с коприна

и иска ти се с него да отплаваш,

или да станеш чайка среброкрила

и грижите си долу да оставиш.

 

Море, море, в сушата се спираш,

ти нашите грехове дошло си да изчистиш

и в пясъка си милион мечти събираш,

които бляскат под водата като бисери.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Пенчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...