13.11.2021 г., 17:38

Изгрев

890 0 0

 

 

Красива е зората над морето,

изгряващото слънце пурпурно сияе,

простенва гларус, мами той сърцето,

по слънчевата диря нови светове да опознаеш.

 

А бризът гали бузите с коприна

и иска ти се с него да отплаваш,

или да станеш чайка среброкрила

и грижите си долу да оставиш.

 

Море, море, в сушата се спираш,

ти нашите грехове дошло си да изчистиш

и в пясъка си милион мечти събираш,

които бляскат под водата като бисери.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...