Изгрев

Красива е зората над морето,

изгряващото слънце пурпурно сияе,

простенва гларус, мами той сърцето,

по слънчевата диря нови светове да опознаеш.

А бризът гали бузите с коприна

и иска ти се с него да отплаваш,

или да станеш чайка среброкрила

и грижите си долу да оставиш.

Море, море, в сушата се спираш,

ти нашите грехове дошло си да изчистиш

и в пясъка си милион мечти събираш,

които бляскат под водата като бисери.