Красива е зората над морето,
изгряващото слънце пурпурно сияе,
простенва гларус, мами той сърцето,
по слънчевата диря нови светове да опознаеш.
А бризът гали бузите с коприна
и иска ти се с него да отплаваш,
или да станеш чайка среброкрила
и грижите си долу да оставиш.
Море, море, в сушата се спираш,
ти нашите грехове дошло си да изчистиш
и в пясъка си милион мечти събираш,
които бляскат под водата като бисери.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up