Красива е зората над морето,
изгряващото слънце пурпурно сияе,
простенва гларус, мами той сърцето,
по слънчевата диря нови светове да опознаеш.
А бризът гали бузите с коприна
и иска ти се с него да отплаваш,
или да станеш чайка среброкрила
и грижите си долу да оставиш.
Море, море, в сушата се спираш,
ти нашите грехове дошло си да изчистиш
и в пясъка си милион мечти събираш,
които бляскат под водата като бисери.