Изгрев
Денят заспива в нощната прегръдка,
щастлив, че с много радост е дарен.
Луната го обгръща със милувка
и го приспива с глас благословен.
Звездите топлят меката постеля,
изваяна от облак - бял сатен,
небесна фея радостта споделя
и пее нежно приказен рефрен.
Сънят на раменете го понася,
за да докосне неговия храм.
Нощта за тишина се произнася,
с протягане на нежната си длан.
Настъпва утрото с лъчи сияйни
и се пробужда слънчевият ден,
за да посрещне мигове незнайни
и изживее своя ден рожден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наташа Басарова Все права защищены
