natiii (Наташа Басарова)
289 3223
3.03.2008 г., 13:58 ч.

Изгрев 

  Поезия » Философска
978 0 28
 

 

Денят заспива в нощната прегръдка,

щастлив, че с много радост е дарен.

Луната го обгръща със милувка

и го приспива с глас благословен.

 

Звездите топлят меката постеля,

изваяна от облак - бял сатен,

небесна фея радостта споделя

и пее нежно приказен рефрен.

 

Сънят на раменете го понася,

за да докосне неговия храм.

Нощта за тишина се произнася,

с протягане на нежната си длан.

 

Настъпва утрото с лъчи сияйни

и се пробужда слънчевият ден,

за да посрещне мигове незнайни

и изживее своя ден рожден.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??