Mar 3, 2008, 1:58 PM

Изгрев 

  Poetry » Phylosophy
976 0 28
 

 

Денят заспива в нощната прегръдка,

щастлив, че с много радост е дарен.

Луната го обгръща със милувка

и го приспива с глас благословен.

 

Звездите топлят меката постеля,

изваяна от облак - бял сатен,

небесна фея радостта споделя

и пее нежно приказен рефрен.

 

Сънят на раменете го понася,

за да докосне неговия храм.

Нощта за тишина се произнася,

с протягане на нежната си длан.

 

Настъпва утрото с лъчи сияйни

и се пробужда слънчевият ден,

за да посрещне мигове незнайни

и изживее своя ден рожден.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??