Изгревен сонет
Една жена със име на светица
на моя ден смути покоя.
Но аз ù казвам "мила моя",
напук на завистливите езици.
Една жена, по-волна и от птица,
жена на лятото си в зноя,
достойна за тотем на Троя,
жена с извивки нежни на лозница...
Сърцето ми любящо не изстина
в морето хладно от заблуди,
макар че орис зла не ме подмина...
И в залеза на дългата си зима
с присъщи хъс на всички луди,
ти пиша изгревен сонет, любима...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Никифоров Все права защищены
