Изгревен сонет

Poetry

1K 0 7

Една жена със име на светица

на моя ден смути покоя.

Но аз ù казвам "мила моя",

напук на завистливите езици.

Една жена, по-волна и от птица,

жена на лятото си в зноя,

достойна за тотем на Троя,

жена с извивки нежни на лозница...

Сърцето ми любящо не изстина

в морето хладно от заблуди,

макар че орис зла не ме подмина...

И в залеза на дългата си зима

с присъщи хъс на всички луди,

ти пиша изгревен сонет, любима...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

sisidara (Сиси)

Поздравления!!!

2013-01-15T17:51:55+02:00
danigallery (Йорданка Господинова)

Страхотен стих, Мите!!! Поздрави!

2013-01-13T13:25:30+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

Много е хубаво да ти смутят покоя така, нали
Чудя се сега дали ми харесва сонета ти или... много ми харесва, май е второто :P

2013-01-07T11:21:41+02:00
kali (Калина)

Прекрасен сонет! Много, много ми хареса! Адмирации!

2013-01-07T01:07:33+02:00
Traum (Цвети Йорданова)

Браво, Митко! Истински сонет за любовта - напук на злите езици

2013-01-06T23:54:19+02:00