Изгревен сонет
Една жена със име на светица
на моя ден смути покоя.
Но аз ù казвам "мила моя",
напук на завистливите езици.
Една жена, по-волна и от птица,
жена на лятото си в зноя,
достойна за тотем на Троя,
жена с извивки нежни на лозница...
Сърцето ми любящо не изстина
в морето хладно от заблуди,
макар че орис зла не ме подмина...
И в залеза на дългата си зима
с присъщи хъс на всички луди,
ти пиша изгревен сонет, любима...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
