Изгревът и нощта
В изобилието на тъмнината
свещта мига в нощта лоша,
в ъгъла на паметта крилата –
една мечта моли за прошка.
Небето черно има светъл тен
преди изгревът да е осъмнал,
а зората кръщава идния ден –
с топла усмивка нежно сънна.
Догаря нощта в меката заран,
а слънцето в мечтата блести,
новият изгрев на нощта стара
завещава последния си стих.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никица Христов Все права защищены
