В изобилието на тъмнината
свещта мига в нощта лоша,
в ъгъла на паметта крилата –
една мечта моли за прошка.
Небето черно има светъл тен
преди изгревът да е осъмнал,
а зората кръщава идния ден –
с топла усмивка нежно сънна.
Догаря нощта в меката заран,
а слънцето в мечтата блести,
новият изгрев на нощта стара
завещава последния си стих.
© Никица Христов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
