Изгревът и нощта

2.09.2016 г., 12:13 ч.

Поезия

579 1 1

В изобилието на тъмнината

свещта мига в нощта лоша,

в ъгъла на паметта крилата –

една мечта моли за прошка.

Небето черно има светъл тен

преди изгревът да е осъмнал,

а зората кръщава идния ден –

с топла усмивка нежно сънна.

Догаря нощта в меката заран,

а слънцето в мечтата блести,

новият изгрев на нощта стара

завещава последния си стих.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Sofia_del_Sol (София Стоянова)

2016-09-02T15:40:22+03:00

Хареса ми! Вълнуващо!