12 янв. 2025 г., 15:43

Изгубен

419 0 0

Господи, къде съм,

кой съм и какво съм?

Сляп ли съм?

Защо съм?

 

Разкажи за тъгата...,

разкажи за самотата...

Покажи звездата!

Да напусна ли Земята?

 

Надлъж и нашир плавам,

без посока и платна се лутам,

носен от вълните към безкрая,

едва ли някога ще видя Рая.

 

Прости за грешките и тишината,

прости за мълчанието и тъмнината!

Защо съм тук, ограничен в тяло?

Защо не съм във цялото бяло?

 

Друг живот ли ме чака 

като този ли ще е - горящ в ада...?

На планета изкована от бетон

да виждаш как черното се трупа тон след тон след тон...

 

И пак те питам Звездице във небето:

„Защо тъй тъжно е морето?“.

Моля те, покажи ми пътя на мечтите,

там където се раждат и блестят звездите!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дамян Гроздев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...