Господи, къде съм,

кой съм и какво съм?

Сляп ли съм?

Защо съм?

Разкажи за тъгата...,

разкажи за самотата...

Покажи звездата!

Да напусна ли Земята?

Надлъж и нашир плавам,

без посока и платна се лутам,

носен от вълните към безкрая,

едва ли някога ще видя Рая.

Прости за грешките и тишината,

прости за мълчанието и тъмнината!

Защо съм тук, ограничен в тяло?

Защо не съм във цялото бяло?

Друг живот ли ме чака 

като този ли ще е - горящ в ада...?

На планета изкована от бетон

да виждаш как черното се трупа тон след тон след тон...

И пак те питам Звездице във небето:

„Защо тъй тъжно е морето?“.

Моля те, покажи ми пътя на мечтите,

там където се раждат и блестят звездите!