26 дек. 2007 г., 23:07

Изгубена 

  Поэзия » Философская
1023 0 6

 

Изгубена

Нещастна съм сега и защо ли е така,

какво толкоз ме сломи, та не мога да се усмихна дори.

Какво ми причерня, защо всичко потъмня.

Защо не мога да се смея?

Защо не мога да живея?

Защо не мога да копнея?

Какво ме промени,какво във мен на две се раздели.

И кога ще се намеря, кога отново пак ще заживея?

И кога ще дойде този час да стана и да кажа това съм АЗ?

 

 

 

 

 

 

 

© Детелина Хаджиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Този стих стигна до моето сърце, всеки има такива моменти...и аз съм се чувствала по-същия начин!
    Но се усмихни,
    пожелавам ти само хубави емоции и много много любов!
  • Ще дойде...Продължавай да пишеш все така добре и ще дойде без дори и да разбереш.Поздрав!!!
  • Много хубаво и чувствено.Браво
  • ...ще дойде...а може би вече е при теб!?
    хубав стих, много. с обич за теб.
  • Часът може би вече е дошъл. Огледай се...пак. БРАВО!!!
  • Не ,не се отчайвай-нали казват че по Коледа стават чудеса...ВЯРВАЙ!Хареса ми твоето начало!Поздрав и целувки!
Предложения
: ??:??