26 дек. 2007 г., 23:07

Изгубена

1.3K 0 6

 

Изгубена

Нещастна съм сега и защо ли е така,

какво толкоз ме сломи, та не мога да се усмихна дори.

Какво ми причерня, защо всичко потъмня.

Защо не мога да се смея?

Защо не мога да живея?

Защо не мога да копнея?

Какво ме промени,какво във мен на две се раздели.

И кога ще се намеря, кога отново пак ще заживея?

И кога ще дойде този час да стана и да кажа това съм АЗ?

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Хаджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Този стих стигна до моето сърце, всеки има такива моменти...и аз съм се чувствала по-същия начин!
    Но се усмихни,
    пожелавам ти само хубави емоции и много много любов!
  • Ще дойде...Продължавай да пишеш все така добре и ще дойде без дори и да разбереш.Поздрав!!!
  • Много хубаво и чувствено.Браво
  • ...ще дойде...а може би вече е при теб!?
    хубав стих, много. с обич за теб.
  • Часът може би вече е дошъл. Огледай се...пак. БРАВО!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...