26.12.2007 г., 23:07

Изгубена

1.3K 0 6

 

Изгубена

Нещастна съм сега и защо ли е така,

какво толкоз ме сломи, та не мога да се усмихна дори.

Какво ми причерня, защо всичко потъмня.

Защо не мога да се смея?

Защо не мога да живея?

Защо не мога да копнея?

Какво ме промени,какво във мен на две се раздели.

И кога ще се намеря, кога отново пак ще заживея?

И кога ще дойде този час да стана и да кажа това съм АЗ?

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Хаджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Този стих стигна до моето сърце, всеки има такива моменти...и аз съм се чувствала по-същия начин!
    Но се усмихни,
    пожелавам ти само хубави емоции и много много любов!
  • Ще дойде...Продължавай да пишеш все така добре и ще дойде без дори и да разбереш.Поздрав!!!
  • Много хубаво и чувствено.Браво
  • ...ще дойде...а може би вече е при теб!?
    хубав стих, много. с обич за теб.
  • Часът може би вече е дошъл. Огледай се...пак. БРАВО!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...