Изгубената любов
Изгубената любов
Дойде есента и задуха вятърът
и листата на дърветата падаха поред.
Фучи вятърът и пронизва ме бавно,
защото любовта не беше вече в мен.
Какво е животът без любов?
Нима е някакво предверие?
Стоиш и студено сърце изграждаш,
така минават дните ти безбройни.
Какво си ти без любов?
Едно дърво, което няма плод!
Една сърна с изгубено сърне!
Един човек с изгубена мечта!
Елена Панталеева Бартенева / Йовевска
гр. Ловеч
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Йовевска Все права защищены
