elenapi (Елена Йовевска)
1 17

21.06.2011 г., 14:47

Изгубената любов

Поезия » Бели стихове

1.6K 0 0

Изгубената любов

Дойде есента и задуха вятърът

и листата на дърветата падаха поред.

Фучи вятърът и пронизва ме бавно,

защото любовта не беше вече в мен.

Какво е животът без любов?

Нима е някакво предверие?

Стоиш и студено сърце изграждаш,

така минават дните ти безбройни.

Какво си ти без любов?

Едно дърво, което няма плод!

Една сърна с изгубено сърне!

Един човек с изгубена мечта!

Елена Панталеева Бартенева / Йовевска

гр. Ловеч

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0